“Официален стандарт на български език”

“Приет от Международната федерация по кинология, актуален от 13.10.2010 г.)

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ОФИЦИАЛНО ВАЛИДЕН СТАНДАРТ: 13.10.2010

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Куче за лов, компания, семейно куче, лесно се обучава за различни цели.
КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI: Група 6 – гончета и близки породи.
Секция 3 – Близки породи
Без работни изпитания
КРАТКО ИСТОРИЧЕСКО ОПИСАНИЕ: Следи за произхода на Далматина могат да бъдат открити в рисунки и църковни хроники от 16-ти до 18-ти век. Далматинът присъства и в картината „Мадоната с младенеца и ангелите” на олтара на църквата „Gospa od andjela” в град Veli Losinj, остров Losinj, Хърватска, датираща от 1600 – 1630 г., както и на фреска в Zaostrog, област Далмация. Това предполага, че Далматинът произхожда от източното Средиземноморие, в частност историческата провинция Далмация.
Първите описания на Далматина са намерени в епархия Djakovo, Хърватска, а именно в църковните хроники на епископ Petar Bakic от 1719 г., както и в църковните хроники на Andreas Keczkemety от 1737 г. Кучето е носело латинското наименование “Canis Dalmaticus” и височината му се описва с 4-5 „Spithamus”. Thomas Pennant описва тази порода в творбата си “Synopsis of Quadrupeds” от 1771 г. като много независима, нарича я Далматин и обявява Далмация за нейна родина. В работата на Thomas Bewick, публикувана през 1790 г., породата е описана като „Далматин или каретно куче”. Първият неофициален стандарт е бил написан от англичанин на име Vero Show през 1882 г.
След основаването на първия Далматински клуб в Англия през 1890 г. този стандарт е бил приет за официален стандарт на породата.
FCI публикува първия стандарт на породата на 7-ми април 1955 г. с името “Далматинско гонче”.
ОБЩ ВИД: Мезоцефал (индекс на главата между 50 и 54; Индекс на главата = широчина на главата х 100 / дължина на главата). Главата е с форма на призма и с висящи уши. Тялото е по-скоро правоъгълно, здраво, мускулесто, с отчетливи петна. Движенията трябва да са елегантни. Разликата между половете трябва да е забележима.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Дължина на тялото : височина при холката = 10 : 9. Дължината до лакътя: 50% от височината при холката. Дължината до скакателната става: 20-25% от височината при холката. Дължина на главата: около 40% от височината при холката. Дължина на черепа : дължина на муцуната = 1 : 1.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Приятен темперамент, дружелюбен, не е плашлив или нерешителен, лишен от нервност или агресивност. Жив, лоялен, независим и лесно се обучава. Далматинът обича водата и разходките на открито. Има изразен инстинкт на гонче.
ГЛАВА: Главата трябва да е пропорционална и в хармония с останалата част от тялото, не твърде широка в областта на черепа. Съотношението на дължината от тилния гребен до стопа и от стопа до върха на муцуната е 1 : 1 или муцуната е съвсем малко по-къса. Горната линия на черепа и горната линия на муцуната са леко дивергентни (дивергентни: в проекция напред линиите не се пресичат никога, в проекция назад се срещат преди тилния гребен). Дъвкателните мускули и скулите не трябва да са твърде развити. Главата трябва да е изцяло лишена от бръчки.
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Плосък, с леко заоблени страни. Най-широк между ушите и добре очертани слепочия. Леко изразена бразда.
Стоп: Умерено изразен.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Голям, с широко отворени ноздри, трябва да има пълна пигментация. Цветът трябва да е в съответствие с цвета на петната.
Муцуна: Добре развита, със силни челюсти, носният гръб е прав.
Устни (бърни): Силни, трябва да прилепват доста плътно до челюстта и да не са увиснали, нито твърде дебели; ъглите на устата не трябва да са твърде изразени. Желателна е пълна пигментация.
Челюсти / Зъби: Ножицовидна захапка, т.е. горните 6 резци плътно покриват долните зъби, като всички зъби са перпендикулярни на челюстта. Желателно е наличието на пълен комплект зъби (42 зъба) (в съответствие със зъбната формула). Зъбите са равни и бели. При по-възрастните екземпляри се допуска клещовидна захапка.
Очи: Овални, разположени суб-фронтално под ъгъл 10-15°. Цветът на очите е в съответствие с цвета на петната. Клепачите покриват плътно очната ябълка и не са отпуснати. Ръбовете на клепачите са с пълна пигментация, съответстваща на цвета на козината.
Уши: Поставени достатъчно високо, носени близко до страничната част на главата. Дължината достига до вътрешния ъгъл на окото или до стопа. Краят им е леко заоблен. Ушите имат формата на равнобедрен триъгълник. Те са фини по структура и меки на пипане. Много е важно ушите да са на петна, т.е. не трябва да бъдат напълно черни или кафяви, а трябва да са с черни или кафяви петна и т.н. в съответствие с цветовата разновидност на бял фон.
ШИЯ: Шията трябва да бъде силна и достатъчно дълга, изтъняваща към главата и без висяща кожа.
ТЯЛО: Правоъгълно, отношението на дължината на тялото към височината при холката е 10 : 9.
Холка: Добре изразена.
Гръб: Силен, равен.
Поясница: Къса и замускулена.
Крупа: Мускулеста, с наклон по-малък от 30°.
Гръден кош: Дълбок и обемист, не твърде широк или с форма на бъчва. Дълбочината на гръдния кош трябва да е 45-50% от височината при холката. Височината на лакътя е 50% от височината при холката. Ребрата са добре засводени.
Долна линия и корем: Коремът е умерено прибран, но не е вдълбан.
ОПАШКА: Поставена като продължение на крупата. Дължината достига приблизително до скакателната става или е малко по-дълга. Силна в основата си, постепенно изтънява към върха, не е твърде дебела, а е в пропорция с тялото. Носи се като сабя. За предпочитане с петна.
КРАЙНИЦИ
ПРЕДНИ:
Общ вид: Предните крайници трябва да са пропорционални на правоъгълното тяло.
Лопатка: Ъгълът на лопатката спрямо раменната кост е около 115-120°.
Лакът: Плътно до тялото.
Раменна кост: Костите са развити в пропорция с тялото и са силни (заоблени), предните крайници са поставени право и краката стоят вертикално.
Метакарпус (Долапие): Силно, леко наклонено и еластично.
Предни лапи: Пръстите са компактни, така наречената котешка лапа е типична. Възглавничките са жилави и еластични. За предпочитане е ноктите да са пигментирани.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Пропорционални на тялото. Със силни и добре развити мускули. Задните крака са паралелни.
Бедро: Силно и замускулено.
Колянна става (Коляно): Силно и добре развито. Колянната става е под ъгъл 40° спрямо хоризонталната линия.
Скакателна става: Здрава.
Метатарзус (Задно долапие): Дължината на скакателната става е около 20-25% от височината при холката. Ъгълът на скакателната става е около 130°.
Задни лапи: Пръстите са компактни, така наречената котешка лапа е типична. Възглавничките са жилави и еластични. За предпочитане е ноктите да са пигментирани.
ДВИЖЕНИЯ: Ритмични, елегантни и плавни. Дълга крачка с дълбок и енергичен замах. Гледани отпред, краката са паралелни.
КОЗИНА
Косъм: Къс, бляскав, здрав и гъст по цялото тяло.
Цвят: Основният цвят е чисто бял. Черно точкуваните са с черни петна, кафяво точкуваните са с кафяви петна. Петната трябва да са симетрично разположени по цялото тяло, ясно очертани и без да се смесват с основния бял цвят. Петната трябва да са равни по размер, с диаметър около 2-3 см. При кафяво точкуваните петната са малко по-малки – около 2 см. Петната по главата и крайниците са пропорционално по-малки, отколкото по останалата част на тялото. Желателно е опашката да е също на петна, като петната също са пропорционално по-малки, отколкото тези по тялото. Пръски по тялото не са желателни и трябва да се наказват. Петната не трябва да се сливат, т.е да формират големи затъмнени области. Затъмнени области и оцветени участъци не са желателни. Петната по ушите трябва да са особено забележими.
РАЗМЕР И ТЕГЛО:
Височина при холката: Мъжки: 56 – 62 см. Женски: 54 – 60 см.
Кучета с отличен тип и баланс не трябва да се наказват, ако надвишават горната граница.
НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко отклонение от предходните точки би трябвало да се счита за недостатък и сериозността, с която се наказва, трябва да е пропорционална на степента и ефекта върху здравето и състоянието на кучето, както и върху неговата способност да изпълнява традиционната си работа.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ:
– Агресивно или твърде плахо поведение.
– Всяко куче, което показва физическо или поведенческо отклонение, трябва да бъде дисквалифицирано.
– Конвергентни (сходящи) линии на главата.
– Липса на повече от 6 премуляра, като липсата на M3 не е съществена и не трябва да се приема като недостатък.
– Ентропия (извит навътре ръб на клепките), ектропия (извърнат навън ръб), белмо, очи с различен цвят (хетерохромия), сини очи.
– Частично оцветен в синьо ирис.
– Липса на пигментация на носа.
– Завита опашка.
– Монокъл (вродено петно около едното или двете очи), както и вродено петно на всяко друго място.
– Трикольор (черни и кафяви петна на едно и също куче), тигров цвят на петната, лимонени или оранжеви петна, сини петна или чисто бял цвят, без петна.
– Къдрава или дълга козина.
– Глухота.
ЗАБЕЛЕЖКА: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиси, напълно спуснати в скротума.

Article written by

One Response

  1. DALMAGIC - Tsvetelina

    Имам следното предложение:
    Променете заглавието на тази статия от „Официален валиден български стандарт“ на
    „Официален стандарт на български език“
    с подзаглавие
    „Приет от Международната федерация по кинология, актуален от 13.10.2010 г.)

    Защото не сме си го измислили ние в България.

Please comment with your real name using good manners.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.