Далматинът е средно голяма гладкокосместа порода с работно и спортно потекло, подходяща за домашен любимец или за работно животно. Той е интелигентно куче, предано на собственика(ците) си, умерено войнствен, но не натрапчиво агресивен и приятен за съжителство. Неговият най-уникален отличителен белег – петната, са или черни, или кафеви. Той е чист по природа и ако изобщо отделя “миризма на куче”, тя е съвсем слаба. Неговата къса козина се сменя почти през цялата година; редовното разресване с животински гребен навън помага да се намали падането на козина.
Далматините са издръжлива порода и ежедневната грижа за тях не е свързана с много суетене. Те се чувстват най-добре в домашна среда и разбира се, не биха се чувствали добре, ако са оставени навън вързани или са пренебрегвани по някакъв друг начин. Те са порода, ориентирана към хората, и се наслаждават на обичта и вниманието на собствениците си. Ако представата ви за собствено куче се състои в това да го оставите навън през цялото време и да го погалвате веднъж на ден, когато го храните, не си купувайте Далматин! Също със своята къса козина те са склонни да бъдат чувствителни към прекалена горещина или студ. Разумът трябва да ви подскаже кога вашият Далматин е “получил достатъчно разходка” и трябва да се прибере. Далматините могат да живеят в почти всякакво жилище. Първата грижа на Далматина е да бъде със своите хора, независимо дали е в апартамент, къща, фамилно жилище или ферма, от значение е да получава правилно обучение и внимание. Вероятно идеалният вариант би бил фамилна къща с голям ограден двор, от който той не може да избяга. Далматините са активни кучета и ако бъдат оставени да правят каквото им хрумне, биха могли да се скитат доста далеч от дома си. Не си мислете, че той може сам да нaмери обратния път! Кучето винаги трябва да е под контрол – или на каишка, или зад някаква ограда. Пуснатото куче е винати в опасност да изскочи на пътя в най-неподходящ момент или ако живее във ферма, да се закачи на бодлива тел или да бъде наранено от селскостопанските машини или от добитъка. Отново разумът трябва да вземе надмощие в зависимост от вашето собствено положение.
Докато избирате своя Далматин: къде и каво да търсите
Ако сте решили да си купите Далматинче, съветваме ви да разгледате колкото можете повече кучила, за да забележите разликите във външния вид и темперамента, които се наблюдават в породата. Изложбените кученца струват повече от тези, които са само за домашни любимци. Едно изложбено кученце също ще бъде ваш домашен любимец, но кученце с качество за домашен любимец няма да бъде подходящо за изложби и развъждане. Различните развъдчици имат различни схващания като става въпрос за това кое преценяват като домашен любимец и кое като изложбено кученце и дори и най-обещаващото кученце на възраст от осем седмици може като възрастен екземпляр да не се развие така, както развъдчикът е предвиждал. Затова, ако мислите, че би ви интересувало да показвате на изложби или да развъждате Далматини, внимателно се запознайте със Стандарта за Далматин, за да разберете техническите особености, недостатъци и дисквалифициращи дефекти, определени за изложбения ринг. Отидете на няколко кучешки изложби, за да видите Далматини в състезание и там говорете с развъдчиците и собствениците на кучетата, които ви се харесват.
Темпераментът при Далматина като порода варира значително във всяко отношение. Вида темперамент, който вашият собствен Далматин проявява, е резултат от неговата генетична основа и неговото последващо обкръжение и отношението към него. Когато оглеждате кучило от далматински кученца с идея да купувате, препоръчително е да ги наблюдавате в група, ако е възможно. Гледайте как си играят едно с друго и ако бъдат преместени от обичайното им място за игра, как обикалят, за да проучат мястото, в което се намират. С кученцето, което се проявява като “побойникът (хулиганът)”, може би ще се справяте по-трудно, отколкото ви се иска, когато стане възрастен екземпляр. И обратно, кученцето, което избягва да се включва в игрите, което се плаши лесно или се отдръпва, когато се опитате да го докоснете, може да се окаже прекалено плашливо, за да е добър домашен любимец. Най-добър темперамент се проявява при средностатистическо кученце, което проявява естествено любопитство, може да стои в тълпа, без да проявява агресия или да се отдръпва, и което не се бори и не драска, когато го вдигнете. Макар че Далматинът е силно приспособимо куче, новият собственик трябва внимателно да обмисли каква ще е средата, в която кучето ще попадне в неговия или нейния дом, и какви биха били очакваните реакции на кучето на тази среда в дадената ситуация. Ако имате възрастен родител или много малки деца в дома си, вие бихте искали тихо, спокойно и толерантно куче. Ако живеете сам и искате домашен любимец, който да служи и като куче пазач или който да си опита късмета на следващия Световен шампионат по фрисби, вие ще искате по-жив, енергичен Далматин. Запознайте се с възрастните кучета на вашия развъдчик и вижте как се държат те. Развъдчиците имат склонност да възпроизвеждат вида темперамент, който те харесват и би могло до голяма степен да се предвиди темпераментът на вашето ново кученце, като видите възрастните екземпляри, с които разполага развъдчикът. Разбира се, обучението има голямо значение за това как кучето ще се държи сред хора, но изначалният темперамент и манталитет на кучето ще се промени малко с външно обучение, ако изобщо се промени. Един внимателен анализ на вашите конкретни желания и нужди ще ви доведе до избор на Далматина, който би ви подхождал най-добре и който при подходящи грижи би бил ваш идеален другар.
Предвид гореизложеното, трябва да ви е съвсем ясно, че е малко вероятно да намерите чистопородно кученце с добър темперамент в магазин за домашни любимци. Повечето кученца в магазините за домашни любимци идват от “фабрики за кученца”, които представляват големи развъдни ферми, където женските се заплождат почти всеки сезон и кученцата се продават на едро на магазините за домашни любимци. Тези животни не се развъждат, като се вземат под внимание техният темперамент и правилен тип, както е при частните развъдчици; те са развъждани само с цел печалба. Кученцата получават минимални ветеринарни грижи, нямат истинска социализация и често се превозват до магазините за домашни любимци в клетки с по 8 или 10 кученца в клетка. Тези кученца след това се разпределят между местните магазини за домашни любимци и впоследствие живеят по начина, по който ги виждате в магазините: в метални клетки, където освен другите неща се научават и да уринират и да се изхождат направо там, където се хранят и спят. Този навик може да направи изключително трудно, и дори невъзможно, приучаването им да ходят по нужда на определените за това места, когато отидат в новия си дом. Тези кученца, бидейки със съмнителен произход преди всичко, не получават любящо отношение от хора през ранните седмици от жевота си. Гледани като
неодушевени стоки, те често имат физиологични и психически проблеми, които не биха могли да се излекуват.
Пазете се и от т.нар. “самозвани развъдчици”, които са произвели по една женска поради някакваи лекомислени причини, като например “исках да си върна парите, които бях дал за нея” или “ исках децата да станат свидетели на чудото на раждането”. Такива хора не отделят достатъчно време да изучат породата и да планират развъждане, което би я подобрило. Тяхната женска вероятно няма качества за развъждане и техният избор на мъжкар за кучилото вероятно се основава повече на удобство (“кучето от съседната къща”), отколкото на това дали той е подходящ за тяхната женска. Те като цяло нямат опита, нито уменията да отгледат добре социализирано, здраво кучило. Те често не знаят за глухотата или за другите здравословни проблеми и може да не обезпаразитят или ваксинират кученцата правилно. Най-добрият начин да разберете дали някой е “самозван развъдчик” е просто да го попитате дали показва кучетата си на изложби и отколко време се занимава с породата. Ако отговорът е: “О, не, не я показваме, тя е просто домашният ни любимец” и/или “Какво имате предвид с това отколко време се занимавам с породата?”, значи разговаряте със “самозван развъдчик”. Предвид всичко това, най-добрият съвет би бил да си купите кученце от уважаван и опитен частен развъдчик. Ще имате едно добре приучено, правилно следено от ветеринар кученце с неоспоримо родословие; домашен любимец, с който бихте могли да се гордеете.
След като венъж вече сте избрали своето кученце, платили сте за него и сте получили документите от развъдчика, останалата част от неговото обучение зависи от вас. Възпитанието за елементарните неща може да започне веднага, но не забравяйте, че имате бебе в къщата си и можете да задържите вниманието му/й само за много кратко време. Да се приучи да ходи по нужда на определените места е първата команда “на дневен ред” и изключително много би помогнало да извеждате кучето си навън веднага след като се нахрани и след като се събуди от сън. Щом се изходи навън, го отрупайте с похвали. Не е препоръчително след това да го пускате да си играе, защото така ще забрави, че причината, поради която е излязъл, е на първо място да се облекчи. Вместо това го вкарайте вътре и там си поиграйте с него. Изведете го да си играе навън малко по-късно, като отделно събитие от излизането за облекчаване. Повечето кученца схващат много бързо и вие бихте могли да предположите кога то има нужда да излезе навън, ако го наблюдавате. Много кученца се въртят на пода в кръг с все по-намаляващ радиус; вашата работа е да го предусетите и да изведете кученцето. Когато схване идеята, то ще започне да отива до вратата, когато има нужда да излезе. Не забравяйте да го отрупвате с похвали, когато се изходи навън, дори и преди това да е препикал вкъщи, преди да го изведете. Похвалите за това, че е постъпил правилно, ще вкарат вашия Далматин “в релси” по-бързо, отколокото наказанията, когато е сгрешил.
Препоръчваме ви да си купите клетка за вашия Далматин. Това е метална или пластмасова къщичка за кучето ви, в която то може да стои вътре в къщата през времето, когато ви няма да го наглеждате. Всички кучета имат “инстинкт за бърлога” и клетката на вашето куче ще стане в съзнанието му неговата собствена “бърлога” или “пещера”. Никога не бива да го наказвате в клетката; тя е неговият малък дом. Затварянето в клетката ще помогне неизмеримо много за приучаването му да ходи по нужда, понеже всяко нормално чисто куче ненавижда да се напишква в леглото си и “стиска”, докато е в клетката. (Оттам идват и трудностите с кучетата от магазините за домашни любимци, защото те
са свикнали “да си вършат работата” в леглата си). Клетката може да ви е от помощ и когато не сте сами и искате кучето да е затворено. Тя е удобно и приятно място, където може да стои кучето ви, когато пътува с кола. Когато ви се налага да отсъствате от къщи за час-два, вашето куче ще е на място, на което се чувства сигурно и откъдето не може да навреди нито на къщата, нито на себе си. Когато купувате клетка, гледайте да сте сигурни, че тя ще приляга удобно на вашия Далматин и когато той порастне.
Не изключвайте и възможността да се сдобиете с възрастен Далматин, не само с малко кученце. Някои развъдчици разполагат с възрастни Далматини, които биха могли да се установят в походящ за тях дом по всяко време, и асоциациите за “спасяване” на Далматини винаги имат кучета, нуждаещи се от любящи хора. Повечето Далматини лесно се приспособяват към нов дом и заживяват напълно спокойно в него в рамките на две до четири седмици. Предимството на възрастните кучета е, че са приучени да ходят по нужда навън и са преминали периода на гризенето. В зависимост от това, кое е конкретното куче, един възрастен екземпляр може вече да е приучен да стои в клетка, да не хапе, да не ляга върху мебелите, да не скача върху хора и дори може да е преминал обучение за общо послушание. Ако си вземете малко кученце, ще трябва да направите сами всичко това. Възрастните Далматини обикновено се справят много добре в ситуации, когато собственикът е на работа през целия ден или с по-възрастни хора, които искат другар, но чувстват, че не биха могли да се грижат ефективно за малко кученце.
Общи грижи
Ежедневните грижи за Далматина отнемат малко време и усилия, но трябва да се полагат редовно, за да може той постоянно да се чувства и да изглежда по най-дбрия възможен начин. Далматинът по същество няма миризма и обикновено не е необходимо да се къпе повече от 3-4 пъти годишно, освен ако кучето не се напрашава и цапа често или ако има нужда от къпане с препарат, заради бълхи или кърлежи. Използвайте мек шампоан за кучета и се уверете, че изплаквате пяната добре от козината, защото иначе тя може да стане суха и да предизвика сърбеж. Ако откриете бълхи или кърлежи на вашия Далматин, използвайте шампоан, предназначен за отстраняването им. Започнете от главата на кучето и нанасяйте в посока към опашката му. Внимателно нанесете пяната добре в козината, включително и по краката и стъпалата, защото бълхите често се крият между пръстите, докато го покриете изцяло. Пазете добре очите и ушите на кучето от влагата.
Едно хубаво разресване със средно твърда четка за кучета, гребен или ръкавица всеки ден или през ден ще направи козината на вашия Далматин лъскава и ще помогне за намаляване на падането на косми. Подрязвайте ноктите му (само извитите заострени крайща) веднъж седмично, така че да не стават прекалено дълги и да му пречат при ходене. Проверявайте ушите му веднъж седмично. Ако видите секрет вътре или усетите силна миризма, почистете ушния канал с тампон, натопен в бебешко олио. Ако миризмата не изчезне или кучето клати глава и си чеше ушите, нека вашият ветеринар да ги провери за инфекция. Преглеждайте също и зъбите на вашия Далматин, да не би да страда от прекомерно натрупване на зъбен камък.
Освен казаното по-горе, вие трябва като цяло да наглеждате вашето куче, за да сте сигурни, че той е весел и щастлив, че не е нито много дебел, нито много слаб и че не е изял нещо вредно за него. Малките кученца са особено любопитни и подобно на човешките бебета, пъхат всичко в устата си. При
умерено внимание и съзнателност от ваша страна, грижите за вашия Далматин няма да ви затруднят.
Здравословни особености
Както при всяка порода кучета, има някои неща, касаещи здравословни проблеми, с които трябва да сте наясно, когато избирате Далматин. Единият е вродената глухота. Тя се проявява при около 22% от Далматините, въпреки че често се раждат цели кучила без глухи кученца. Все пак, етичните развъдчици тестват кучилата си за увреждане на слуха с професионални средства при обучени специалисти, когато разполагат с такива средства. Тестът, наречен BAER-тест, измерва чувствителността на слуха на всяко ухо при всяко кученце. Тестерът вади разпечатка от теста на всяко кученце, която ви се дава, когато го купувате. По този начи вие знаете, че вашето кученце чува.
Засега все още е спорен въпросът за кучета, които чуват само с едното ухо. Те се отнасят към едностранно чуващите. Като съвсем малки едностранно чуващите кученца срещат известни затруднения с посоката на чуване (определяне местоположението на източника на звука), но обикновено на възраст от около 8 седмици едностранно чуващото кученце се адаптира почти напълно към тази си невъзможност и би било трудно за незапознат да открие едностранно чуващото кученце в едно кучило. Най-опитните развъдчици смятат, че едностранно чуващите кученца подхождат идеално за домашни любимци. За съжаление все още не е ясно какъв може да е факторът(ите) за наследяване на глухотата. Разбира се, преди да се появи BAER-тестът, развъдчиците можеха да кажат само дали едно куче е напълно глухо; всички имаха едностранно чуващи кучета, без да подозират това.
Не приемайте напълно глухо куче, дори да ви го дават, защото ще се натоварите с много работа и вероятно разочарование: работа, защото кучето не може да ви чуе и дори при най-опитните водачи би се оказало негодно за обучение; вероятно разочарование, защото ако кучето някога ви избяга, то няма да чува уличното движение. Вие можете и сами да се досетите какъв ще е изходът. Глухото куче води един нерадостен невротичен живот, защото всяка ръка върху козината му или стъпка на пода го стряска, защото не може да чува. Повечето глухи кучета стават толкова страхливи и стреснати, че се налага да бъдат приспани при всички случаи; по-добре е това да се направи, веднага след като BAER-тестът докаже глухотата на кучето, преди някое семейство да се е привързало към него. Ако по някакъв начин се сдобиете с глух Далматин, развъдчикът е длъжен, съгласно всеки етичен кодекс, да замени кученцето с чуващо или да ви върне парите и да си вземе кученцето обратно.
Друга особеност, присъща на Далматина, е директното отделяне на пикочна киселина от бъбреците, без да се превръща във водноразтворима уреа. Това се дължи на вродени белези на породата, касаещи обмяната на веществата и не трябва да се бърка с бъбречната недостатъчност и/или инконтиненция, характерни за много породи при по-напреднала възраст. Най-тежките последици от отделянето на пикочна киселина (образуване на камъни в бъбреците/пикочния мехур, запушване на уретрата, отравяне на кръвта) се появяват при много малък процент от мъжките Далматини и рядко при женските. Женските, обаче, могат да проявят симптоми на Пикочно-киселинен синдром и трябва да бъдат лекувани, когато се появи такъв. Възможно и е женските да образуват камъни, но ги изхвърлят по-лесно от мъжките.
Разработени са разнообразни неутрализиращи диети и лечения за борба с Пикочо-киселинния синдром. Изглежда има връзка между храненето с високи
нива на протеин и повишеното образуване на камъни. Оказва се също, че използването на храна на пшенична, соева или зърнена основа спомага за облекчаване образуването на камъни, за разлика от хранителна диета с високи нива на протеини на месна основа или на основата на костно брашно. Що се отнася до кучета с вродената глухота, формирането на камъни се появява при сравнително малък брой животни.
Някои Далматини получават проблеми с кожата и козината, които обикновено се влошават през летните месеци. В някои случаи зачервяването, чесането и падането на козина могат да се отдадат на очевиден причинител като бълхи и кърлежи или алергия към ухапване от бълхи. Други Далматини могат да имат алергия към треви или прах, а някои вероятно просто имат хроничен дерматит. При тези видове чувствителност съществува тенденция за наследяване, така че когато си търсите кученце, е уместно да видите родителите на кучилото и да попитате за възможни кожни реакции в рода на кученцето.
Освен гореспоменатите Далматините нямат някакви значими проблеми, каквито се наблюдават при някои други породи, като например хип дисплазия, прогресивна атрофия на ретината, болестта на Вилебранд, луксация на пателата (колянното капаче). Те по принцип не са придирчиви към храната и не изискват скъпи добавки към обичайната им диета, за да ги поддържате във форма и в добър вид.
Обучение и социализация
Изключително важно е да обучите своя Далматин да се държи като добър гражданин и добър съсед, независимо дали ще се заемете с тази работа вкъщи или ще се запишете в организиран курс за обучение. Препоръчваме ви да намерите добър курс за обучение във вашия район, така че де можете да се научите да се справяте правилно с кучето си и то да може да научи какво се очаква от него в обществото. Кучетата, които не са ръководени и направлявани, се превръщат в напаст за вас и всички останали. Развъдчикът на вашето кученце вероятно може да препоръча добър курс за обучение за вас и вашия Далматин, а някои организации предлагат дори “детска градина” за вашите съвсем малки кученца. Обучавайте своя Далматин: вие ще оцените високо съдействието от страна на вашето куче, а вашите съседи ще оценят високо вашето съдействие!
Също толкова важно за доброто благоразположение и щастието на вашето куче е това, което развъдчиците наричат “социализация”. Това означава да изправяте вашето куче пред нови неща, нови хора и нови ситуации. Куче, което скърби в хотела за кучета и отказва да се храни, докато семейството е извън града, или куче, което ръмжи и се отдръпва назад от непознати, често е куче, което не е добре социализирано. Вземайте кучето си със себе си винаги, когато е възможно, особено докато е малко кученце. Разхождайте го на каишка в големи търговски центрове и позволявайте на непознати да го погалят. Заведете го на гарата или на летището и го привиквайте към шума и трафика от хора. Поставяйте го в колкото е възможно повече необичайни ситуации, за да сте сигурни, че няма да се свива и да се отдръпва в условия на стрес и че е самоуверен и вярва, че няма да позволите нищо да го нарани. Това е особено важно за изложбените кучета, защото едно самоуверено куче винаги ще има преднина пред едно страхливо, изплашено куче.
Ако възнамерявате да водите кучето си на изложби, трябва да посещавате курсове за ринг-дресура. Там ще се научите не само как правилно да поставяте кучето си в стойка и как да го представяте по време на движение пред съдията, но също и подходящия етикет за ринга, какво да облечете и как да подготвите
кучето си. Курсовете за ринг-дресура често се предлагат от клубовете за всички породи или от професионални водачи; развъдчикът на вашето куче или вашият местен клуб по порода може да ви насочи към добри курсове, в които да се запишете.
По материали на Dalmatian Club of America. Превод: Милена Анастасова