1. Колко е средната продължителност на живота на далматина?
С подходящите грижи вашият далматин може да достигне до 15 или 16 години. Средната продължителност на живота е между 11 и 13 години.
2. Далматинът добър ли е с децата?
По принцип да. Разбира се децата трябва да бъдат учени да се отнасят мило с кучето, а не да го тормозят с постоянна игра. Обикновеният далматин е толерантен към децата и се привързва към тях.
3. Колко голям ще порасне моят далматин?
Далматините варират по височина до холката между 56 и 61 при мъжките и 54 – 59 при женските което е колкото височината на коляното на възрастен човек или малко повече. В зависимост от височината, когато достигне зряла възраст вашият далматин ще тежи между 27 – 32 кг. при мъжките и 24 – 29 кг. при женските.
4. По колко изяжда далматинът?
Това зависи от вида храна. Малките кученца ядат по по-малко количество, но по-често защото са в процес на растене. Трябва да храните кучето си така, че да изглежда добре и стройно. Не го оставяйте да напълнее много, защото дебелите далматини са болнави. Но ако започне да изглежда прекалено слабо, т.е. да му се виждат ребрата или да изпъкват задните му кости, трябва да увеличите дажбата му.
Качеството на храната, която купувате е много важно. Не взимайте обикновени кучешки храни, защото тяхното качество в повечето случаи е ниско и може да не съдържат достатъчно хранително количество на единица обем. Няма марка храна, която да е перфектна за всички далматини, така че собственикът на развъдника, от където е вашето куче или предишният му стопанин би трябвало да ви препоръча храна, която да е добра за кучето ви и да му се услажда. (и най-добрата храна на света няма да е подходяща за вашето куче, ако то отказва да я яде) .
5. Какви аксесоари ми трябват за да се подготвя за моя далматин?
Вашето куче ще се нуждае от купички за храна и вода. И двете трябва да са тежки, за да не може да ги преобръща или да ги бута по пода, докато се храни или пие вода. Кучето ви ще се нуждае от нашийник за разходки, за предпочитане от кожа или найлон, а също така и от кожена каишка.
Ако сте взели кученцето си от малко, ще трябва да му купувате нов нашийник всеки път, когато то израсте стария. Също така ще се нуждаете от строг нашийник за обучението му. Не оставяйте кучето да тича със строгия нашийник! Така лесно може да се заплете за нещо и да се удуши. Не използвайте строг нашийник за малко кутре, а изчакайте докато навърши 5 или 6 месеца и е готово за възпитателни тренировки. Друго нещо, което трябва да вземете е клетка. Уверете се, че тя е достатъчно голяма за напълно пораснало куче, за да не ви се налага да купувате друга след време.
За поддържане на козината ще ви трябва четка, гумено чесало или ръкавица за кучешка козина. Те най-добре свалят мъртвите косми от късата козина на далматина. Ще ви трябва също и ножичка за нокти, за да държите лапите му спретнати.
6. От какви ветеринарни грижи се нуждае моят далматин?
Ако вече сте си взели или искате да си вземете кученце, от развъдника вече са му направили първите инжекции против диария, хепатит, лептоспироза, и параинфлуенца. Също така кученцето трябва да има и ваксинация против парвовироза и гана. След като вземете кученцето, вие ще трябва да продължите ваксинирането му. От развъдника трябва да ви предоставят здравния паспорт на кученцето, по който вашият ветеринар ще ви посъветва за датите на последващите ваксинации. Първата инжекция против бяс се дава обикновено когато кученцето е между 4 и 6 месеца.
Ако сте взели или искате да си вземете възрастен далматин, предишният собственик трябва да ви каже кога трябва да е следващата ваксинация и вие и вашият ветеринар можете да го поемете нататък.
Вашият далматинец, независимо малък или възрастен, трябва периодично да бъде проверяван за глисти. Тъй като малките кученца често имат глисти, от развъдника би трябвало да са проверили цялото кучило и да са провели лечение, ако е било необходимо. Ветеринарят ви ще ви посъветва за периода, през който да се правят прегледи за глисти, но обикновено този период е 6 месеца. Тежка зараза от глисти е много омаломощаваща и може да доведе до сериозно недохранване на младите кученца. За това превенцията е най-добрият начин на справяне с проблема. Всеки път, когато кучето ви изглежда слабо и зле, може да се дължи на глисти и трябва да го заведете на преглед и да следвате съвета на ветеринаря за лечение.
Освен изброените по-горе причини, моментното общо състояние на кучето ви ще ви подскаже дали да го заведете на лекар или не. Ако се появат симптоми на болест като диария, повръщане или апатия, не се колебайте да го заведете при ветеринаря си.
7. Каква е разликата между далматините с черни петна и тези с кафяви петна?
Няма никаква разлика, а е въпрос на лични предпочитания за цвят. Много хора, които са решили да си вземат далматин с черни петна, се влюбват от пръв поглед в такъв с кафяви петна.
За целите на развъждането двата цвята могат да се съчетават. Черният е доминантен цвят, а кафявият е рецесивен (възвратен). Това означава, че куче с черни петна може да носи гените на кафявия цвят и да има потомство от кученца с кафяви петна. Две кучета с кафяви петна винаги ще имат само малки с кафяви петна. Две с черни петна, които не носят гените на кафявия цвят, ще имат само кученца с черни петна. Заради генетичните механизми между доминантен и рецесивен цвят е често срещано кученца от едно кучило да са с различни цветове.
Рядко се случва кучета да има петна с друг цвят като лимонено жълти или разноцветни и тогава тези кучета си остават прекрасни домашни любимци, но не могат да бъдат показвани по изложби или да имат поколение с родословие.
8. Мъжки или женски далматин да си взема?
От какъв пол да е кучето е въпрос на лични предпочитания. Ако искате да развъждате кученца, трябва да си купите женски далматин. Ако обаче нямате интерес да развъждате потомство или трябва да търпите неудобството от периодичното й разгонване на всеки 6 месеца, може да я кастрирате, (което обикновено е по-скъпо от кастрирането на мъжките кучета). Всяка женска, която не е посочена от развъдника като подходяща да ражда, би трябвало да бъде кастрирана.
Мъжките далматини вдигат крак, за да уринират и ако имате красиви цветя в градината, това няма да ви е приятно. Куче, което не е кастрирано става необуздано, когато съседските женски се разгонят.
Разликите в темперамента на dалматините не идват от пола на кучето, а всяко се различава като индивидуалност от останалите. Няма значение от пола за тяхната привързаност или агресия. Противно на разпространеното мнение, много собственици на dалматини смятат, че мъжките са по-привързващите се, а женските повече странят, но повече пазят стопаните си и територията си, отколкото мъжките. Голяма част от характера на кучето ви ще зависи от това как го възпитавате, какви са очакванията ви, какво поощрявате и какво забранявате в поведението му и в каква среда то расте.
В крайна сметка полът зависи от личните ви предпочитания, тъй като и женските и мъжките кучета имат своите преимущества и недостатъци.
9. От каква възраст мога да започна с тренировките за изложба и подчинение на моя dалматин?
Повечето собственици на кучета започват с тренировките им за изложба почти веднага, след като почнат да стоят прави. Малкото кученце се учи да ходи с повод и да стои в поза за изложба. Казват му се много хвалби и му се дават парченца храна за награда. На такава ранна възраст тренировките са кратки и благи, но го учат да стои мирно и да бъде водено, както ще бъде в бъдеще и на изложбения ринг. По-строга дресировка може да започне, когато кученцето стане на 4, 5 месеца.
Сериозната дресировка за подчинение не започва, преди кученцето да е навършило 5 или 6 месеца. На тази възраст то вече може да научава основни команди.
Всякакъв вид дресировка трябва да бъде съобразена с индивидуалните възможности на кучето. Възпитавайте вашия далматин бавно и търпеливо и никога не го карайте да прави нещо, което му е невъзможно или което не разбира. Не избухвайте! Бъдете твърд и постоянен в тренировките му и го поощрявайте, когато изпълнява командите правилно. В резултат ще имате енергично и щастливо куче, ще очаква с нетърпение тренировките си и ще иска да ви угоди.
По материали на Dalmatian Club of America. Превод Александър Арангелов