Въпрос: Представете се с няколко думи.

Здравейте,
Аз съм Александра Иванова на 29 години от София, занимавам се чисто любителски на доброволни начала в развъдната дейност на развъдник Dalmagic – развъдник на далматини. Това ми занимание е породено от любов към породата, опознаването й , представянето й и отглеждането и в България.

Въпрос: Как се решихте да имате този вид кучета, който имате?

– Не съм го решила аз, тя ме намери!
Съвсем случайно. Аз не бях от тези деца, които гледаха с интерес 101 далматинци, и които са искали на родителите си Понго или Пердита! Запознах се за първи път с породата преди 4 години, при първата си среща с моята Brandy (INT CH Dalmagic Ace of Cake).
Беше любов от пръв поглед- любов която се превърна в начин на живот, защото човек когато иска да се занимава с нещо било то хоби или професионално трябва да даде частица от себе си и да се отдава с цялата си душа(мисля че давам две души хихихи)

Въпрос: Какви съвети искате да дадете на бъдещите стопани на този вид кучета?

Да обичат и да дават, защото ще получат стократно даденото!
Това е порода подходяща за деца и голямо семейство. То ще бъдат не само куче в семейното гнездо, то ще бъде пълноправен член 

Въпрос: Какви рискове крие отглеждането на тези кучета?

Далматина няма унаследени тежки заболявания и не е проблемно куче, те са елегантни, с достолепната си осанка предизвикват само възхищение.

Отглеждат се лесно и с тях винаги има настроение!
Самата порода има един единствен недостатък и това е глухота, но при правилна селекция и при родословните кучета (кучета с доказан произход,родени в развъдник) този проблем е сведен до минимум. Дори последното родено кучило в България абсолютно всички бебета чуват с двете уши- това е голям прецедент в нашата страна и в развъдната дейност на Български Далматин Клуб (кученцата се намират в София, родени в развъдник Dalmagic), отглеждани в моя дом.

Въпрос: Наскоро ви се родиха кученца – какви са най-важните неща, които бихте искали да предадете на всички, които искат да имат и преживеят отглеждането на кученца в домашни условия?

Ще си позволя да цитирам Цветелина Дойчинова – собственичката на развъдник Dalmagic
“Защо точно далматин?

От позицията на дългогодишния ни опит с кучета от порода далматин, стигнахме до следните доводи защо предпочитаме далматин, а не друга порода?

1. Защото е олицетворение на пълната хармония и пропорционалност;
2. Защото е с деликатен и чувствителен характер;
3. Защото е обичлив;
4. Защото изгражда бързо и трайно асоциативни връзки;
5. Защото се поддава лесно на обучение;
6. Защото има изключително развито социално поведение;
7. Защото е винаги весел;
8. Защото е изключително предан;
9. Защото обича компанията на цялото семейство;
10. Защото се интересува от всичко, което се случва в къщи;
11. Защото обича близостта на хората;
12. Защото е партньор, а не роб;
13. Защото може да бъде едновременно и бавачка, и бодигард;
14. Защото се отглежда лесно;
15. Защото е чистоплътен;
16. Защото не излъчва миризма;
17. Защото късата му козина се поддържа лесно;
18. Защото дори като порасне, тича като малко кученце;
19. Защото е единствената порода, която се усмихва на хората, които обича;
20. Защото е куче … почти човек!”

Въпрос: Как най-лесно според вас народа може да разбере думи като /Кинология/ – /Чистопородно развъждане/ – /Родословие?

Тук не мога да отговоря точно. Лутам се из много примери които искам да дам!

Кинологията е комплексна наука изучаваща биологическия вид Canis familiaris тя е съвкупност от много дейности – екстериорни изложби,обучение на кучета, спорт с кучета, психология за кучета, генетика и т.н. Чистопородното развъждане също е част от кинологията, а родословията е доказателството за това- легитимен документ, който доказва произхода на вашето куче, то не е паспорт или здравен сертификат,а е историята за селекцията на вашия домашен любимец, доказателство че неговите родители са били доказани представители на породата, здрави и добре подбрани родители.

Въпрос: Вярвате ли, че Осиновяването на кучета в България върви в правилната посока?

Да, вярвам! Напоследък има много успешни кампании и хората започнаха да се замислят и да приемат че грешката за бездомните кучета и тяхната популация е наша ! И това разбуди съвестта на много добри хора, които правят всичко възможно да научат всички нас на това, да бъдем добри и дадем шанс на милите душинки, за мен правилните насоки за това да няма вече бездомни животни са: кастрация, осиновяване, и развъждането и купуването на кучета от развъдник!

Въпрос: Как бихте описали културата на стопаните на домашни любимци – кучета в България?

Тези които имат вече – отлична! Все повече хора се грижат повече за кучетата си от колкото за себе си! Все пак това е нашия спътник в рамките на 10-20 години и ние трябва да бъдем отговорни! Ако ти не си готов за такава стъпка, да промениш живота си, да промениш навиците си и да бъдеш друг човек, то не си готов за домашен любимец.

Въпрос: Как се преценява най-правилно кога сме готови да имаме куче. Вашите 5 открити мисли и решения.

Това е относително, но според мен е въпрос на нагласа!
5-те мои мисли защо съм готова:

1. Вече съм преценила коя порода ще бъде подходяща за моето ежедневие- и какво мога да осигуря на домашния си любимец в него.
2. Преценила съм от какво бих се лишила заради него.
3. Нагласила съм се, че ще имам добър и прекрасен спътник следващите 10-20 години.
4. Премерила съм плюсовете и минусите на избраната от мен порода.
5. Ще се обичаме за цял живот.

Въпрос: Кои са топ 10 кучета за вас и любовта ви към кучетата /изрично в интервюто не уточняваме породи/ – говорим и разговаряме само за кучетата като кучета и техните стопани.

Нямам топ 10. Слагам всички заедно, любовта към кучето е една, и за цял живот.